“Деликатността на характера на Здравка Василева е дал отпечатък и върху пластовете живописна тъкан в картините и. Те, колкото и изтъркано да звучи, са наистина неин портрет. В платната и няма агресивна показност, а само отчетливо заявена позиция. С повече детайл или по-обобщени – те са резултат от относително дългия и тих път на един роден живописец Безспорен факт е , че Здравка Василева има собствен облик, напълно характерна физиономия и стил. Правя уговорката, че тя е все още твърде млада и не се знае накъде ще поеме, но смея да мисля, че вече е направила основния си избор. В днешното объркано време, Здравка неотклонно и достойно защитава принципите си и се занимава с типичните за живописта проблеми. Тази живопис, която колежката ни прави и преподава, е колкото базисна, толкова и отворена към личните авторови пристрастия, но никога дидактична и затворена в собствената си самодостатъчност. Тя се опира на изкуството на XIX и XX век, когато цветът става не само самостойна естетическа, но и емоционална и духовна категория. Здравка Василева изследва интимни, интериорни решения, като успява чрез тона и обработката на материята да постигне внушение за заличаване на времевите граници и да създаде идеализиран свят на спомените. Непретенциозни като сюжет, тези картини въздействат чрез сгъстената си, приглушена колоритност и сложната обработка на материята, което създава връзка между архаиката и модерността…”
Проф.Десислава Минчева
